ПРАВО НА ОСНОВЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Правото на основен платен годишен отпуск е индивидуално и субективно право на всеки работник или служител и се регламентира, както в Конституцията на Република България (чл.48, ал.5), така и в Кодекса на труда - чл.155 от Кодекса на труда (КТ).
Платеният годишен отпуск се предоставя на работещите с цел да се възстанови работната сила. Правото на отпуск може да бъде упражнено само при съществуващо трудово правоотношение.

Всеки работник/служител има право на платен годишен отпуск в размер на най-малко 20 работни за съответната календарна година. Това право възниква след придобиване на 8 месеца трудов стаж. Този трудов стаж не е задължително да бъде придобит при един работодател. Възможно е работодателят да разреши платен отпуск непосредствето след постъпване на работа – при наличие на 8 месеца общ трудов стаж, това не е нарушение на законодателството.

С оглед осигуряване закрилата на две категории лица, законодателят е установил основният платен годишен отпуск за тях да бъде в по-голям размер. Това са ненавършилите пълнолетие работещи лица, за които са осигурени не по-малко от 26 работни дни платен годишен отпуск, включително за годината, в която навършват 18 години - чл. 305, ал. 4 от КТ. Другата категория са работниците/служителите с трайно намалена работоспособност 50 и повече от 50 %, за които са осигурени не по-малко от 26 работни дни платен годишен отпуск - чл. 319 от КТ.

При прекратяване на трудовото правоотношение, ако служителят има неизползван платен отпуск се изплаща обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Отпускът се изчислява пропорционално на прослуженото време във фирмата. Неизползаният платен годишен отпуск не се прехвърля от една фирма в друга. При промяна на работодателя през текущата година, на новото работно място правото на отпуск се изчислява пропорционално на времето от началото на правоотношението до края на текущата година.

Възнаграждението, което работодателят изплаща на работника/ служителя по време на ползването на платен годишен отпуск се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работника/служителя е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работника/служителя да е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател. Възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - чл.177 от КТ, както и чл.17 и чл.18 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

          Ползването на платен годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане от страна на работника/служителя, отправено до работодателя.