НЕИЗПЛАТЕНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

 Правото на труд е прокламирано в Конституцията на Република България. В чл. 16 от КРБ се казва: Трудът се гарантира и защитава от закона. Това конституционно гарантирано право е доразвито в Кодекса на труда, където се регламентира задължението на работодателя да плаща възнаграждение за този труд. Съгласно чл. 128 от КТ работодателят се задължава да плаща уговореното трудово възнаграждение на работниците за положения от тях труд.

Неизаплащането на трудови възнаграждения е грубо нарушение на законодателството на страната и подлежи на сериозни санкции от държавните органи - достатъчно е тези органи да бъдат сезирани своевременно.

Ако в предприятието, в което работите, по някаква причина бъде забавено изплащането на трудовите възнаграждения, не се притеснявайте да искате информация за икономическото състояние на фирмата, за очакваното развитие на заетостта, относно въвеждането на съществени промени в организацията на труда и др. Предоставянето на тази информация, ако може да увреди законните интереси на работодателя, може да стане с изискване за поверителност. Всеки работник има право да знае за ситуацията, в която се намира фирмата и да вземе решение за своето бъдеще.

Можете да изисквате документи, които удостоверяват начислените, изплатени и неизплатени трудови възнаграждения и работодателят е длъжен в 14-дневен срок да ви издаде искания документ. Негово задължение е да издава на работника при поискване извлечение от ведомостите и информация за възнагражденията, които му се дължат.

         При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение се изплаща допълнително, заедно със законната лихва. 

         Без съгласието на работника не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:

•  получени аванси; 
•  надвзети суми вследствие на технически грешки; 
•  данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 
•  осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 
•  запори, наложени по съответния ред; 
•  удръжки при осъществяване на ограничена имуществена отговорност

          Последната защита, която законът дава на работника при неизплащане на трудовото възнаграждение е възможността едностранно да прекрати трудовото правоотношение, без да дължи предизвестие за напускането си. Прекратяването на трудовото правоотношение става незабавно след връчване на работодателя заявление за напускане. При прекратяване на трудовия договор на това основание работодателят дължи на работника обезщетение за неизползван платен отпуск (ако има право на такова) и обезщетение за неспазено предизвестие та основание чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. 

         И не забравяйте – никой няма да защитава вашите права вместо вас!