ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ, БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ

          Право да ползват обезщетение за временна неработоспособност /болнични/ имат лицата, които са осигурени за „Общо заболяване и майчинство”, при условие, че имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск /КСО - Чл. 40, ал. 1/. Ако лицата нямат навършена 18-годишна възраст изискването за 6 месеца осигурителен стаж не сe прилага.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност се изчислява в размер на 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Базата за изчисляване на дохода включва период от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск /КСО – чл.48а/. Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Базата за изчисляване на дохода включва период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане.

Размера на паричното обезщетение за бременност и раждане не може да бъде по-малък от минималната работна заплата, установена за страната и не може да бъде по-голям от среднодневното нетно възнаграждение за периода от който е изчислено обезщетението.

 Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни /чл. 42, ал. 1 - 3 от КСО/. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

За периода до 31 декември 2012 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение /§ 22о от ПЗР от КСО/.