СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ В ЛИТВА

Основното условие за получаване на право на обезщетения по схемата за социална сигурност в Литва е да бъдете служител или самостоятелно заето лице и да плащате вноски. Съветът на държавния социалноосигурителен фонд и неговите местни клонове ще включат тези лица в социалноосигурителния регистър. Всички клонове на литовската система за социална сигурност са задължителни за служителите, но някои от тях (за пенсии, здравни грижи, майчинство, майчинство (бащинство) и бащинство) са за самостоятелно заети лица.

Самостоятелно заетите лица могат да се присъединят доброволно към други клонове. Самостоятелно заетите лица не са автоматично осигурени за болест (те могат обаче доброволно да се осигуряват за този риск). Също така, те не са автоматично осигурени за трудови злополуки, професионални болeсти или безработица, но са автоматично осигурени за основна пенсия и, ако правят вноски, те са осигурени също за допълнителна пенсия.

Осигуряването за болест (това означава главно обезщетения в натура, а не парични обезщетения) е задължително за всички пребиваващи лица.

Схемите за пенсионно осигуряване и осигуряване за болест са различни за заетите и за самостоятелно заетите лица (схемата за обезщетения е обща за всички, но вноските са различни).

Социалната сигурност в Литва се администрира от следните основни институции:

·        Министерството на социалната сигурност и труда (Socialinės apsaugos ir darbo ministerija);

·        Съветът на държавния социалноосигурителен фонд (Valstybinio socialinio draudimo fondo valdyba, SoDra) и неговите местни клонове – те са отговорни за схемите за осигуряване, т.е. осигуряване за пенсия, за болест и майчинство (парични обезщетения), за трудови злополуки и за професионални болести.

·        Съветът на държавния социалноосигурителен фонд е отговорен също за събирането на вноските за всички схеми и за прехвърлянето им към Националния здравноосигурителен фонд (Valstybinė ligonių kasa), Литовската трудова борса (Lietuvos darbo birža) и частните пенсионни фондове;

·        Литовската трудова борса (Lietuvos darbo birža) и нейните местни клонове са отговорни за активните и пасивните мерки срещу безработицата;

·        Общинските звена за социално подпомагане са отговорни за повечето от обезщетенията без осигурителни вноски (семейни обезщетения) и социалните услуги;

·        Системата на здравеопазването се администрира от Министерство на

здравеопазването (Sveikatos apsaugos ministerija) и съществуващия към него Национален здравноосигурителен фонд (Valstybinė ligonių kasa prie Sveikatos apsaugos ministerijos).

Литовските системи за социална сигурност се финансират основно от вноски (от осигурените лица и работодателите) и от данъчно облагане. Основната вноска е 30.8 % от общия брутен доход за всички рискове (с изключение на трудови злополуки и професионални болести), от които работодателят внася 27.8 %, а служителят – 3.0 %. Държавата прави вноски от името на определени групи лица (частично участие във финансирането), например деца. Помощите при смърт и семейните обезщетения не се базират на вноски. Те са част от общата система, прилагана за всички лица, които пребивават в Литва.