ЗАПОР ВЪРХУ ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Налагането на запор върху трудовото възнаграждение представлява изпълнение на парично вземане, което съдебният изпълнител насочва върху заплата, хонорар или друг вид вземане. С получаването на запорното съобщение работодателят придобива качеството „трето задължено лице“ и е добре да знае как да постъпи при налагане на запор върху трудовото възнаграждение на работник или служител, който е наел на работа.

Преди всичко, работодателят трябва информира своя служител за полученото запорно съобщение, тъй като е възможно длъжника още да не е получил своята покана за доброволно изпълнение.

Работодателят се явява вид гарант, че съдебният изпълнител ще получи онази част от трудовото възнаграждение на служителя, която се дължи съгласно определената в закона сума. Работодателят не плаща суми по наложеният запор – той има задължението само да прави удръжки от възнаграждението и да ги превежда на съдебният изпълнител.

Ако служителят вече има наложен запор върху трудовото възнаграждение, работодателят писменно информира съдебният изпълнител за това. Важно е да се знае, че в общият случай запорите следва да се изпълняват в поредността на налагането им – първо се изплаща изцяло първият по време наложен запор и след това започва погасяването на вторият по време. По споразумение между лицето и съдебният изпълнител е възможно да се заплащат суми по двата запора.

Ако работодателят не изпълни задължението си да удържа и превежда на съдебния изпълнител сумите по запора, той като трето задължено лице отговаря за вредите, които биха последвали за взискателя.

          При определяне на размера на запорираната сума се прави отграничение дали съдебният изпълнител е частен или публичен.  По запори, наложени от частен съдебен изпълнител размера на запора се определя съгласно чл. 446 от ГПК. Ако публичен съдебен изпълнител е наложил запора за публични вземания – тогава се прилага чл. 213 от ДОПК, според който на принудително изпълнение подлежат всички вземания над 250 лв.

          При получаване на запорно съобщение за присъдена издръжка трябва да се има в предвид, че съгласно чл. 446, ал. 3 от ГПК присъдената сума за издръжка се удържа изцяло. Съгласно българското законодателство, вземането за издръжка е привилегировано вземане и се ползва с право на предпочтително удовлетворение.