Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Извънреден е трудът,
при който работникът работи повече от установеното за него работно време,
уговорено в индивидуалния трудов договор. Извънредния труд може да се положи
както по разпореждане на работодателя, така и да се извършва „със знанието и
без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител”.
Чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда гласи: Извърнедния труд е
забранен. Тази забрана отразява принципа на закрила, заложен в КТ и се основава
на вредите за физическото и нервно-психическо натоварване на работника при
продължителна работа извън установеното работно време. Но за тази абсолютна
забрана има няколко изключения.
Изключения
от общите положения: Извънреден труд се допуска по изключение само в
следните случаи:
1.
за извършване на работа във връзка с отбраната на
страната;
2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на
последиците от бедствия;
3. за извършване
на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на
водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и
съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
4. за извършване на аварийно-възстановителни работи и
поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
5.
за довършване на започната работа, която не може да
бъде извършена през редовното работно време;
6.
за извършване на усилена сезонна работа.
За полагането на извънреден труд,
дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от
работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа
предварително.
В случаите, когато се полага
извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на
работното време, работникът има право освен на увеличено заплащане за този
труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица не по-малко от
24 часа. В заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител
задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се
ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа.
Заповедта трябва да се сведе до знанието на работниците,
които ще полагат извънредния труд, като в практиката се е наложило това
свеждане до знанието да се извършва като: 1) заповедта се постави на видно
място; и 2) работникът се подпише, че е
запознат със заповедта.
Има
лица, които се ползват със специална закрила по отношение на полагането на
извънреден труд. Не се
разрешава полагане на извънреден труд от:
1.
работници или служители, които не са навършили
18-годишна възраст;
2. бременни работнички или служителки както и работнички
и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
3.
майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки,
които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно
писмено съгласие;
4.
трудоустроени работници или служители освен с тяхно
съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно
заключение на здравните органи;
5.
работници или служители, които продължават
образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.
Работници и служители, посочени в точка
1 и 2 нямат право да полагат извънреден
труд. Ако има служители, които са защитени от КТ, посочени в точки 3, 4 и 5, то
за тях е необходимо писмено съгласие за всеки отделен случай (за всяка отделена
заповед е нужно да се приложи и писменото им съгласие).
Продължителността на извънредния труд е строго регламентирана в чл. 146 от
Кодекса на труда. Продължителността на извънредния труд през една
календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150
часа. Продължителността на извънредния труд не може
да надвишава:
1. 30 часа
дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа
дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа
дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Правилното
планиране на производствените процеси може да спести на работодателя разходи за
извънреден труд и да запази работоспособността на работника. В неотложни случаи
може да се полага извънреден труд и два последователни дни, като всеки от дните
се счита, че е в различна седмица.
Специално отчитане на
извънредния труд: В специалната книга за отчитане на
извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на
заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и
завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на
работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят,
определен за почивка, ако се работи в двата почивни дни. Положените часове извънреден труд се отразяват
във ведомостите за заплатите за съответния месец.
Заплащане на извънредния труд: Положеният
извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или
служителя и работодателя, но не по-малко от:
1. 50 на сто - за работа през работните дни;
2. 75 на сто - за работа през почивните дни;
3. 100 на сто - за работа през дните на официалните
празници;
4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на
работното време.
Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява
върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
За работа през дните на официалните
празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или
служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар