Срочен трудов
договор се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и
дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в
несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Текстът се отнася само за дейност
или определена работа, която може да бъде предварително фиксирана с определени
срокове и не се отнася за при заместване или заемане на конкурсна длъжност.
Спрямо договорите с конкретно определен срок е въведен принципът, според който
срочен трудов договор за определен срок може да се сключва там, където и
доколкото естеството и характерът на работата налагат това.
Посочените
три вида работи съдържат в себе си разбирането за срочност на изпълнението.
Временна е работата тогава, когато нейното начало и край могат предварително да
бъдат определени или очевидно се вместват в рамките на определен период от
време. Не се допуска той да е по-дълъг от три години, доколкото в закон или в
акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Колко под горната граница ще
продължи работата зависи от конкретния случай. Временната работа може да
обхване един или няколко годишни сезона или да е за период от време, надхвърлящ
четирите годишни времена. Поначало тя не е обусловена от сезоните и с това се
отличава от сезонната работа.
Краткотрайната
работа се различава от сезонната по това, че не е обусловена от годишен сезон,
макар че по своята продължителност и изпълнение може да съвпадне със сезони.
Във всички случаи краткотрайната работа се осъществява за по-кратък период от
временната работа. Т.е. и краткотрайната работа е временна, но тя очевидно
предполага кратко време за изпълнение. Във всеки конкретен случай трябва да се
преценява за каква точно работа се наема даден работник или служител и в
зависимост от това какъв да бъде договорът по отношение на неговия срок.
Изключение от
критериите за естеството и характера на работата е допуснато за работници и
служители, които постъпват на работа в предприятия, обявени в несъстоятелност
или ликвидация.
В Кодекса на
труда се определя и специален ред за сключване на срочни трудови договори – „По
изключение срочен трудов договор за срок най-малко 1 година може да се сключва
за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.
Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на
работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор със същия
работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж
за срок най-малко 1 година." При прилагането на тази възможност трябва да
си има в предвид, че законодателят в допълнителна разпоредба е дал дефиниция на
понятието "изключение" - то е налице "при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му".
Има още една
хипотеза, при която е възможно да се излезе извън правилото. Срочен трудов
договор може да се сключи и по писмено искане на работника или служителя. Под
писмено искане се разбира надлежно оформено (датирано, подписано и т.н)
официално изявление от кандидата, адресирано до работодателя, в което той
изрично иска договорът да бъде с определен срок, макар че работата не е
временна, сезонна или с краткотраен характер. Разликата между тази хипотеза и
случаите на изключението се състои в срока на договора. При изключението срокът
на договора не може да бъде по-малък от една година, докато при писмено поискан
срочен договор той може да е и по-кратък. И в двата случая срокът на договора
може да се продължи само веднъж и то за не по-малко от една година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар