СПОГОДБА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КАНАДА ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ

Считано от 1 март 2014 г. влезе в сила Спогодба между Република България и Канада за социална сигурност. В спогодбата са залегнали принципите за еднакво третиране на лицата; запазване на вече придобити права, например изплащане на пенсии на територията на другата държава, сумиране на осигурителните периоди, придобити съгласно правните разпоредби на двете държави, при определяне правото на пенсии на лицата.

По отношение на принципа за износ на обезщетения, включително пенсии това важи и за пенсии, при които няма стаж в другата държава. Важно е да се отбележи, че могат да се изплащат пенсии, които са включени в материалния обхват на Спогодбата, а други като социалните пенсии за старост например не попадат в обхвата и съответно за тях се прилага вътрешното законодателство на държавата. В спогодбата е залегнал принципа за изплащане на пенсиите в 3-ти държави, стига съответната държава да има спогодба за социална сигурност с въпросната държава, в която също е залегнал този принцип.

По отношение на България в материалният обхват на Спогодбата са включени пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и наследствените пенсии, както и изплащаните към тях добавки за чужда помощ, вдовишките добавки и др.
В материалния обхват обаче са изключени паричните обезщетения при болест и майчинство, безработица и помощта при смърт, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, както и пенсиите, несвързани с трудова дейност.

Персоналният обхват на Спогодбата обхваща всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на едната или на двете страни, както и трети лица, чиито права произтичат от правата на осигурените лица.
В Спогодбата са включени разпоредби, отнасящи се до определяне на приложимото законодателство за наетите лица, за самостоятелно заетите лица.

По отношение на пенсиите, следва да се има предвид, че осигурителните периоди /осигурителния стаж/ от двете държави се сумира, в случаите когато лицето не отговаря на условията за придобиване право на пенсия по законодателството на едната държава поради недостатъчни периоди на осигуряване/осигурителен стаж/, придобити по това законодателство, при условие че тези периоди не съвпадат. Важно е да се знае, че поради особеностите на канадското законодателство за преценка на правото на пенсия за старост по канадския Закон за социална сигурност, придобитите по българското законодателство периоди се считат за периоди на пребиваване в Канада. Наред с това, при преценка правото на пенсия по Канадския пенсионен план, календарна година с най-малко 3 месеца или 90 дни период на осигуряване по българското законодателство се отчита за една цяла година период на осигуряване съгласно Канадския пенсионен план. Това означава, че на лице, което е работило и се е осигурявало по българското законодателство в рамките на три и повече месеца непрекъснато или с прекъсвания в една календарна година, при преценка на правото му на пенсия по Канадския пенсионен план, този период ще се вземе предвид с продължителност една цяла година, а не с продължителността, зачетена по българското законодателство от 3 месеца.

Спогодбата предвижда всички осигурителни периоди, придобити преди влизането й в сила да се вземат предвид при преценка правото на пенсия и определянето на нейния размер. Спогодбата не дава право на претенции за
изплащане на пенсия за периоди преди влизането й в сила.