Всеки работник или служител, който е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, има право на обезщетение при прекратяване на
трудовото си правоотношение.
Това право на работника или служителя е регламентирано в чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Няма значение основанието за прекратяване на трудовия договор. Важно е да се знае, че обезщетението се изплаща след като работникът или служителят е придобил правото на пенсия, а не преди това.
Ако служителят работи по основен и допълнетелен/ни договори,
тогава обезщетението се изплаща само от основния работодател.
Обезщетение при песиониране се изплаща само веднъж!
Размера на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако работникът или служителят е работил при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – обезщетението е в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Възможно е в
административен акт или Колективен трудов договор да е уговорен и по-голям
размер на обезщетението.
Размера на обезщетението се изчислява съгласно чл. 228 от
Кодекса на труда и чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията ан
работната заплата., където подробно е регламентирано каква е базата за
изчисляване, както и какви начисления влизат в тази база.
Срокът да се иска това обезщетение е тригодишен, като започва
да тече от датата, от която е прекратено трудовото правоотношение.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ обезщетението не се
облага с данък по този закон. Върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса
на труда не се дължат осигурителни вноски, съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от
Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се
правят осигурителни вноски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар