Кодексът на труда определя задължителен
платен
годишен отпуск, който не може да бъде компенсиран със
заплащане, освен с обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на
трудовото правоотношение.
По закон, всеки работник или служител има право на основен платен годишен
отпуск не по-малко от 20 работни дни. Някои категории работници
и служители, в зависимост от особения характер на работата си, имат право на
удължен платен годишен отпуск. Тези категории и размерът на отпуската за тях се
определят от Министерски съвет. Към основния платен годишен отпуск може да бъде
добавен и допълнителен
платен отпуск при определени условия, описани в членове 157,
158, 159, 169, 170 от Кодекс на труда: кандидатстване, кръводаряване, обучение, смърт на
близък, женитба и други.
При постъпване на работа за първи път работникът или служителят
може да ползва платен годишен отпуск, след като придобие осем месеца трудов стаж.
При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца
трудов стаж, работникът или служителят има право на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1. ( във връзка с
чл.155 и чл. 156 от КТ ). По-високо възнаграждение за отпуската може да се уговори
в колективния трудов договор и между страните по трудовото правоотношение.
Обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, според член 224 ал.1: „При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без
откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не
бъде използван, не се обезщетява парично.”
В чл.177 (1) и (2) от Кодекс на труда е регламентиран размерът на
възнаграждението за времето на платен годишен отпуск. Според
него работодателят изплаща на работника или служителя сума, която се изчислява
от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най-малко
10 работни дни. Когато няма такъв месец, с отработени най-малко
10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените
в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Според Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения – § 4: „При определен месечен
размер на трудовото възнаграждение, среднодневното брутно трудово
възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на
работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния
месец, през който се ползва отпускът.”
При постъпване на работа за първи път работникът или служителят
може да ползва платен годишен отпуск, след като придобие осем месеца трудов стаж.
При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца
трудов стаж, работникът или служителят има право на обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1. ( във връзка с
чл.155 и чл. 156 от КТ ). По-високо възнаграждение за отпуската може да се уговори
в колективния трудов договор и между страните по трудовото правоотношение.
Обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, според член 224 ал.1: „При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без
откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не
бъде използван, не се обезщетява парично.”
В чл.177 (1) и (2) от Кодекс на труда е регламентиран размерът на
възнаграждението за времето на платен годишен отпуск. Според
него работодателят изплаща на работника или служителя сума, която се изчислява
от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най-малко
10 работни дни. Когато няма такъв месец, с отработени най-малко
10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените
в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Според Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения – § 4: „При определен месечен
размер на трудовото възнаграждение, среднодневното брутно трудово
възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на
работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния
месец, през който се ползва отпускът.”
Не
бива да забравяме, че чл.178 от Кодекс на труда забранява
компенсирането на платен годишен отпуск с парични обезщетения. Това е разрешено
и задължително само при прекратяване на трудовото правоотношение и то с обезщетение по чл.224 ал.1
за неползван платен годишен отпуск.
Няма коментари:
Публикуване на коментар