Гражданския
договор е вид догор, уреден в гражданското законодателство (ЗЗД и ТЗ), който е
вид договор за поръчка или услуга. Това не е трудов договор и той НЕ УРЕЖДА
ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ!
Ако се
прави съпоставка между трудов и граждански договор, повече са разликите,
отколкото приликите между двата вида договори. Още повече, че законово те се
уреждат от два различни клона на правото – трудовото право и гражданското
законодателство.
Причината,
поради която много често се считат за сходни тези два вида договори, е че ако
изпълнител по договора за поръчка е физическо лице, тогава възложителят освен
задължението да заплати сумата по договора, е длъжен да направи и осигурителни
вноски върху уговорената сума по гражданския договор.
Удостоверянето
на плащането по граждански договор става с издаването на „Сметка за изплатени
суми“, придружена със служебна бележка за направените осигурителни вноски, които
възложителят е удържал и внесъл от името на лицето. Осигуровките, които се
правят по гражданския договор от възложителя са регламентирани в от КСО и ЗЗО, а
определянето и внасянето на дължимия данък – в Закона за ДДФЛ.
Лицата,
които сключват граждански договори трябва да бъдат наясно с характера на
поръчката и с целта, която трябва да се постигне. Характерно при гражданските
договори е, че предмет на договора е предоставянето на готов продукт (трудов
резултат). Изпълнителят не се ангажира с определено работно място, няма работно
време и не е в йерархическа подчиненост с възложителя. Гражданския договор е
договор между равнопоставени страни и за неизпълнението на уговорените клаузи
всяка от страните може да претендира за обезщетения и неустойки, съгласно ЗЗД и
ГПК.
Трудовите
правоотношения се уреждат по реда на Кодекса на труда и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, като предмет на договора е предоставянето
на работна сила (работникът е задължен да полага труд). Непостигането на трудов
резултат е за сметка на работодателя.
Могат да
бъдат направини още сравнения между тези договори, за да се изяснят изцяло
техните характеристики, при какви случаи се сключват и т.н., но това е обширна
тема, която сега няма да разглеждам. Целта на тази статия е само да се изясни
характера на двата вида договори.
Отново
дебело ще подчертая, че трудовият и гражданският договор са два различни вида
договори, които имат различни цели и задачи. Те сами по себе си имат
правноуредени механизми за защита на интересите на лицата, които влизат в
правоотношения помежду си. Наличието на задължение да се правят осигурителни
вноски и по двата вида договори в никакъв случай не ги приравнява и не ги прави
сходни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар