СРОЧНИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ

Срочен трудов договор се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Текстът се отнася само за дейност или определена работа, която може да бъде предварително фиксирана с определени срокове и не се отнася за при заместване или заемане на конкурсна длъжност. Спрямо договорите с конкретно определен срок е въведен принципът, според който срочен трудов договор за определен срок може да се сключва там, където и доколкото естеството и характерът на работата налагат това.

Посочените три вида работи съдържат в себе си разбирането за срочност на изпълнението. Временна е работата тогава, когато нейното начало и край могат предварително да бъдат определени или очевидно се вместват в рамките на определен период от време. Не се допуска той да е по-дълъг от три години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Колко под горната граница ще продължи работата зависи от конкретния случай. Временната работа може да обхване един или няколко годишни сезона или да е за период от време, надхвърлящ четирите годишни времена. Поначало тя не е обусловена от сезоните и с това се отличава от сезонната работа.

Краткотрайната работа се различава от сезонната по това, че не е обусловена от годишен сезон, макар че по своята продължителност и изпълнение може да съвпадне със сезони. Във всички случаи краткотрайната работа се осъществява за по-кратък период от временната работа. Т.е. и краткотрайната работа е временна, но тя очевидно предполага кратко време за изпълнение. Във всеки конкретен случай трябва да се преценява за каква точно работа се наема даден работник или служител и в зависимост от това какъв да бъде договорът по отношение на неговия срок.

Изключение от критериите за естеството и характера на работата е допуснато за работници и служители, които постъпват на работа в предприятия, обявени в несъстоятелност или ликвидация.

В Кодекса на труда се определя и специален ред за сключване на срочни трудови договори – „По изключение срочен трудов договор за срок най-малко 1 година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко 1 година." При прилагането на тази възможност трябва да си има в предвид, че законодателят в допълнителна разпоредба е дал дефиниция на понятието "изключение" - то е налице "при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му".

Има още една хипотеза, при която е възможно да се излезе извън правилото. Срочен трудов договор може да се сключи и по писмено искане на работника или служителя. Под писмено искане се разбира надлежно оформено (датирано, подписано и т.н) официално изявление от кандидата, адресирано до работодателя, в което той изрично иска договорът да бъде с определен срок, макар че работата не е временна, сезонна или с краткотраен характер. Разликата между тази хипотеза и случаите на изключението се състои в срока на договора. При изключението срокът на договора не може да бъде по-малък от една година, докато при писмено поискан срочен договор той може да е и по-кратък. И в двата случая срокът на договора може да се продължи само веднъж и то за не по-малко от една година.