ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ

Всеки работник или служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, има право на обезщетение при прекратяване на трудовото си правоотношение.

             Това право на работника или служителя е регламентирано в чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Няма значение основанието за прекратяване на трудовия договор. Важно е да се знае, че обезщетението се изплаща след като работникът или служителят е придобил правото на пенсия, а не преди това.

Ако служителят работи по основен и допълнетелен/ни договори, тогава обезщетението се изплаща само от основния работодател.

Обезщетение при песиониране се изплаща само веднъж!

Размера на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако работникът или служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Възможно е в административен акт или Колективен трудов договор да е уговорен и по-голям размер на обезщетението.

Размера на обезщетението се изчислява съгласно чл. 228 от Кодекса на труда и чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията ан работната заплата., където подробно е регламентирано каква е базата за изчисляване, както и какви начисления влизат в тази база.

Срокът да се иска това обезщетение е тригодишен, като започва да тече от датата, от която е прекратено трудовото правоотношение.

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ обезщетението не се облага с данък по този закон. Върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда не се дължат осигурителни вноски, съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.