ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОР

 

Гражданския договор е вид догор, уреден в гражданското законодателство (ЗЗД и ТЗ), който е вид договор за поръчка или услуга. Това не е трудов договор и той НЕ УРЕЖДА ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ!

Ако се прави съпоставка между трудов и граждански договор, повече са разликите, отколкото приликите между двата вида договори. Още повече, че законово те се уреждат от два различни клона на правото – трудовото право и гражданското законодателство.

Причината, поради която много често се считат за сходни тези два вида договори, е че ако изпълнител по договора за поръчка е физическо лице, тогава възложителят освен задължението да заплати сумата по договора, е длъжен да направи и осигурителни вноски върху уговорената сума по гражданския договор.

Удостоверянето на плащането по граждански договор става с издаването на „Сметка за изплатени суми“, придружена със служебна бележка за направените осигурителни вноски, които възложителят е удържал и внесъл от името на лицето. Осигуровките, които се правят по гражданския договор от възложителя са регламентирани в от КСО и ЗЗО, а определянето и внасянето на дължимия данък – в Закона за ДДФЛ.

Лицата, които сключват граждански договори трябва да бъдат наясно с характера на поръчката и с целта, която трябва да се постигне. Характерно при гражданските договори е, че предмет на договора е предоставянето на готов продукт (трудов резултат). Изпълнителят не се ангажира с определено работно място, няма работно време и не е в йерархическа подчиненост с възложителя. Гражданския договор е договор между равнопоставени страни и за неизпълнението на уговорените клаузи всяка от страните може да претендира за обезщетения и неустойки, съгласно ЗЗД и ГПК.

Трудовите правоотношения се уреждат по реда на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като предмет на договора е предоставянето на работна сила (работникът е задължен да полага труд). Непостигането на трудов резултат е за сметка на работодателя.

Могат да бъдат направини още сравнения между тези договори, за да се изяснят изцяло техните характеристики, при какви случаи се сключват и т.н., но това е обширна тема, която сега няма да разглеждам. Целта на тази статия е само да се изясни характера на двата вида договори.

Отново дебело ще подчертая, че трудовият и гражданският договор са два различни вида договори, които имат различни цели и задачи. Те сами по себе си имат правноуредени механизми за защита на интересите на лицата, които влизат в правоотношения помежду си. Наличието на задължение да се правят осигурителни вноски и по двата вида договори в никакъв случай не ги приравнява и не ги прави сходни.