Страници

понеделник, 5 ноември 2012 г.

СЛУЖЕБЕН ПЛАТЕН ОТПУСК

       При настъпването на определени факти и обстоятелства, които засягат личния или социалния живот на работникът или служителят, той има право да ползва допълнителен платен отпуск на основание чл. 157, ал. 1 от Кодекса на труда.

Този вид отпуск в практиката често се нарича „служебен платен отпуск” и неговото ползване не оказва влияние върху размера на основния платен отпуск – това са допълнителни дни, които се полагат на работника в определените от закона случаи.
 
Случаите,при които работникът има право на допълнителен отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения са следните:

1. При встъпване в брак – 2 работни дни;

2.При кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

3. При смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни;

4. Когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;

5. За участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;

6. За участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;

7.За времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

         Във всеки един от тези случаи, когато работникът или служителят подаде молба или заявление за отпуск, работодателят е длъжен да го разреши. В първите три посочени случая – при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт роднини – отпускът е в размер на 2 работни дни. Те задължително се ползват в деня на съответното събитие и следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Това правило е регламентирано в чл.50, ал. 1 на Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
          В чл. 157, ал.1 от Кодекса на труда е регламентирано и правото на намалено работно време за служителите, към които работодателя е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Това право на работникът или служителят да работи 1 час по-малко през всеки ден от предизвестието трудно бива асоцирано с правото да се ползва отпуск, но законодателят е преценил, че мястото му е именно в тази законова разпоредба, и по тази причина й отделяме място тук.
   До 2001 г. отпуските за изпълнение на обществени, граждански и други задължения се изплащат по реда на чл. 177 от КТ и тази практика в много фирми се е запазила и днес. В Държавен вестник бр. 25 от 16.03.2001 г. е публикувана промяна на Кодекса на труда, като едната промените се отнася до начина на изплащане на възнаграждение за отпуските по чл. 157 от КТ.
 

1 коментар:

  1. Няма законоустановено задължение работодателя да заплаща отпуската по чл. 157, ал.1, т. 3 от КТ. Работодателят е длъжен да разреши този вид отпуск, но в правна норма не е установено неговото задължение да го плати. В повечето фирми е останала практиката от преди 1997 г., когато отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения са се заплащали по реда на чл. 177 от КТ. Законодателството към този момент задължава работодателя да плати този вид отпуск само ако изрично е установено КТД или индивидуален ТД. Но това не означава, че ако отпускът бъде изплатен по обичайния ред ще бъде грешно или незаконно. Правната норма е диспозитивна и дава възможност на субектите сами да определят начина на изчисляване (или сумата)на отпуската. Ако в предприятието няма КТД, размера и начина на изчисляване на отпуската може да се установи с Вътрешните правила за работната заплата. Възможно е също да се сключи допълнително споразумение между работодателя и работника за изплащане на този вид отпуск по принцип или само за конкретния случай. Възможно е размера на отпуската да бъде определена със заповед на Управителя. Всичко зависи от установените в предприятието правила и фирмена култура.

    ОтговорИзтриване