При
настъпването на определени факти и обстоятелства, които засягат личния или
социалния живот на работникът или служителят, той има право да ползва
допълнителен платен отпуск на основание чл. 157, ал. 1 от Кодекса на труда.
Този
вид отпуск в практиката често се нарича „служебен платен отпуск” и неговото
ползване не оказва влияние върху размера на основния платен отпуск – това са
допълнителни дни, които се полагат на работника в определените от закона
случаи.
Случаите,при
които работникът има право на допълнителен отпуск за изпълнение на граждански,
обществени и други задължения са следните: 1. При встъпване в брак – 2 работни дни;
2.При кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;
3. При смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни;
4. Когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;
5. За участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;
6. За участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;
7.За времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.
Във всеки един от тези случаи, когато работникът или служителят подаде молба или заявление за отпуск, работодателят е длъжен да го разреши. В първите три посочени случая – при встъпване в брак, при кръводаряване и при смърт роднини – отпускът е в размер на 2 работни дни. Те задължително се ползват в деня на съответното събитие и следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. Това правило е регламентирано в чл.50, ал. 1 на Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
В чл. 157, ал.1 от Кодекса на труда е регламентирано и правото на намалено работно време за служителите, към които работодателя е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Това право на работникът или служителят да работи 1 час по-малко през всеки ден от предизвестието трудно бива асоцирано с правото да се ползва отпуск, но законодателят е преценил, че мястото му е именно в тази законова разпоредба, и по тази причина й отделяме място тук.
До 2001 г. отпуските за изпълнение на обществени, граждански и други задължения се изплащат по реда на чл. 177 от КТ и тази практика в много фирми се е запазила и днес. В Държавен вестник бр. 25 от 16.03.2001 г. е публикувана промяна на Кодекса на труда, като едната промените се отнася до начина на изплащане на възнаграждение за отпуските по чл. 157 от КТ.
Няма законоустановено задължение работодателя да заплаща отпуската по чл. 157, ал.1, т. 3 от КТ. Работодателят е длъжен да разреши този вид отпуск, но в правна норма не е установено неговото задължение да го плати. В повечето фирми е останала практиката от преди 1997 г., когато отпуските за изпълнение на граждански, обществени и други задължения са се заплащали по реда на чл. 177 от КТ. Законодателството към този момент задължава работодателя да плати този вид отпуск само ако изрично е установено КТД или индивидуален ТД. Но това не означава, че ако отпускът бъде изплатен по обичайния ред ще бъде грешно или незаконно. Правната норма е диспозитивна и дава възможност на субектите сами да определят начина на изчисляване (или сумата)на отпуската. Ако в предприятието няма КТД, размера и начина на изчисляване на отпуската може да се установи с Вътрешните правила за работната заплата. Възможно е също да се сключи допълнително споразумение между работодателя и работника за изплащане на този вид отпуск по принцип или само за конкретния случай. Възможно е размера на отпуската да бъде определена със заповед на Управителя. Всичко зависи от установените в предприятието правила и фирмена култура.
ОтговорИзтриване