КООРДИНАЦИЯ НА СОЦИАЛНАТА СИГУРНОСТ В ЕС

Координацията на социалната сигурност е система от правила, чиято цел е да улесни трудовата мобилност в рамките на Европейския съюз и на между страните-членки на ЕС и останалия свят. Тази система от правила се развива вече повече от 50
години, като се търсят възможности на междудържавно ниво да бъдат уредени въпросите, касаещи трудовата заетост, осигуряването,  приложимото законодателство.

Правилата на ЕС за координация на системите за социална сигурност се прилагат в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария към националното законодателство за:

• обезщетения за болест, майчинство и бащинство;

• пенсии за старост, предпенсионни схеми;
и обезщетения за инвалидност;

• обезщетения за преживяло лице и помощи при смърт;

• обезщетения за безработица;

• семейни обезщетения;

• обезщетения за трудови злополуки и професионални болести.
  

Правата по отношение на социалната сигурност на лица, придвижващи се във или извън ЕС, все още са уредени предимно с национални правила. Отделните държави членки сключват двустранни споразумения за координация на социалната сигурност и с тези споразумения се създава система от правила за координация по отношение на лицата, движещи се между двете държави. Основанията за сключване на такива споразумения са различни: досега с тях най-вече се е целяла защитата на гражданите, които работят в друга държава; все по-често обаче на тях се гледа като на средство за привличане на предприятия или работници от трети държави. Сключването на споразумение може да бъде и израз на добри политически отношения между страните.

Повечето споразумения  най-често съдържат правила относно приложимото законодателство, равното третиране и пенсиите. С разпоредбите относно пенсиите се защитават придобитите към момента на напускане на националната територия права на мигрантите и се позволява изплащането на пенсията на територията на другата държава. В някои случаи се предвиждат разпоредби за натрупване на осигурителни периоди, трудов стаж и периоди на пребиваване.

Правилата за приложимото законодателство в общия случай включват и правила за „командироване“. С тях се дава право на работници, които отговарят на определени условия, да продължат да се подчиняват на законодателството за социална сигурност на страната, която ги командирова, и се освобождават от задължението за плащане на социалноосигурителни вноски в страната, в която работят. Принципът за равно третиране гарантира на работниците мигранти същото третиране като гражданите на държавата, в която работят.